НАУЧНОПОПУЛЯРНО ЧЕТИВО	Бр.15/ март 2005

Божидар Ставров

СЛОВОТО И НЯКОИ АСПЕКТИ В СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ

(продължение от брой 14)

ІІІ. СЛОВО - ДУМА - ВЯРА

        Един от най-известните мъдреци на човечеството, Лао-Дзъ, живял през 6-5 век пр.н.е. в Древен Китай, в своя философско-поетически трактат “Дао Дъ Цзин” (Книга за Пътя и Силата), състоящ се от 5000 йероглифа, е казал: “Истинските думи не са изящни. Красивите думи не заслужават доверие. Добрият не е красноречив. Красноречивият не може да бъде добър. Знаещият не доказва, доказващият не знае” (ст. 81). По аналогия (а всъщност законът за аналогията е основен принцип на херметичната мъдрост) можем да добавим, че за здравето човек започва да мисли и говори тогава, когато заболее от някаква болест. Когато процъфтява беззаконието, говорят за справедливост. Когато набират сила лъжата и вероломството, хората говорят за правда и вярност. Последните две понятия по своята семантика са достатъчно близки: справедливостта етимологично е свързана с лексемите “правда” /истина/, “право” (този, който е правдив, праведен, с правилно поведение, който е прав по своята същност, той и трябва да има “право”), “правило”, “управлявам”, “направление, а верността е свързана с “верен”, “вяра”, “доверявам”, “поверявам”. Лексемата “доверявам” подразбира в известна степен “вярата” в този, който вече е “оправдал доверието” (“преддверието” на вярата), който върви по правилния път - пътя на правдата, пътя на Истината, Божия път.

    За вярата, която по думите на св. апостол Павел (11 гл. на “Послание до евреите”) е “осъществяване на очакваното” и е “от слушането, а самото то е от Словото Божие”, може да се говори като за пряка противоположност, антипод на лъжата и измамата, зад които винаги стоят Сатана и неговите съмишленици и помагачи. Неслучайно в някои народи (например караимите) името на Сатана в буквален превод е “баща на лъжата”, а светците-християни го наричали “баща на гибелта” или “Лукавия”. Двете последни определения по своята семантика са доста близки едно до друго. Така лексемата “гибел” има общ корен с руските думи “сгибать” /свивам, прегъвам, огъвам, превивам/ (губы сгибаются - устните се свиват), “губить” /погубвам, унищожавам, съсипвам/, “сгинуть” /да изчезна/, “гнуть” /огъвам, прегъвам, превивам/, “согнутый” /огънат, свит/, а думата “лукавият” е съкоренна на руските думи “излучина” /кривулица, рязък завой на река/ и “лук” /лък за стреляне, извит, крив/. В украинския език има антоним на думата “правда” - това е одухотвореният герой от народните приказки “Кривда” (лъжата, онази, която изкривява, разваля и извращава всичко; сравнете последното значение с руската дума “оборотень” /таласъм, караконджо/, който се превръща в друго същество). Има още един украински антоним на лексемата “правда” - това е просторечната дума “брехня” /измама, лъжа, заблуда/, която по всяка вероятност е свързана с немския глагол “brechen” /чупя, руша, развалям/.

    Руските думи “направо-правый” /надясно-десен/, “правильный” и “прямой” /прав, пряк, откровен, явен/ са с един и същи корен (между впрочем аналогичната връзка между тези понятия се наблюдава и в някои други езици, например в немския и френския) и в дадения контекст са противоположни на думите “лживый” /лъжлив/, “обманный” /измамнически/, “кривой” /крив, извит, неправилен, несправедлив/, “окольный” /околен/. Откровеният и искрен човек, вървящ по “правия път” (сравнете рус. “прямой путь” и др.рус. дума “прямо” със значения “вярно, честно”), се намира под Бога и постига спасение на душата: истинското религиозно чувство, вярата в Бога започва с искреността. Да си спомним руската поговорка “в тихом омуте черти водятся” /в тих гьол дяволи се въдят/, която нерядно се отнася за потайния, неискрения човек. А между неискреността и лъжливостта често може да се постави знак за равенство. Да цитираме думите на известния певец и автор на песни от Русия Виктор Цой за това, че всичко ще ни простят, но няма да ни простят неискреността - думите, които са били изглежда кредото на целия му кратък, но достатъчно ярък живот. Неискреният тъй или иначе - независимо дали осъзнава това, или не - служи на Дявола и върви по “пътя на гибелта” на душата или вече във всички случаи по пътя, който ще го доведе до дълбоки духовни страдания-разплата. Този, който измамва, не само пречупва и погубва себе си, “руши” съзнанието си, но и изкривява и руши и окръжаващия го свят, взривява пространството - тялото-плът на Космоса. Неслучайно източната мъдрост гласи, че разрушавайки нещо вън от себе си, ние рушим заедно с това и самите себе си, а разкъсвайки някакви връзки вътре в себе си, взривяваме аналогичните връзки и във Вселената, неотменна част от която сме и самите ние (ако не някакъв орган, то поне във всеки случай клетка в този огромен, но единен организъм).

    Интересно е, че в украинския език думата “сказ”, която е съкоренна на лат. “casus” /случка, произшествие; случайност, риск; участ, положение/ и “causa” /причина/ и на ст.сл. “казати” /говоря/, означава не нещо друго, а “бяс, ненормалност, душевна болест”, а др.рус. дума “казити” е имала значение “изопачавам, обезобразявам, развалям”. Следователно може да се разбира, че “искаженный” е този, който е “заразен от бяс, смахнат или полудял”. Явно за това значение свидетелство е и думата “проказа”, която в ст.слав. език е имала значението на “зло, вреда, магия, злодеяние, зараза”, тоест това е показвало, че някакъв зъл магьосник е изпратил към болния зловредни мисли /“порча” на руски, като тази дума, заедно с “порок” и “урок”, идва от ст.слав. “ректи-рок” - говоря/. Всъщност лъжата и невярната, изопачена информация в известна степен е изпращане на зловредни мисли към онзи, когото мамят (насочват явно по неверен път) или за когото разпространяват някаква лъжа. А хората, които вярват на лъжата за друг човек и я разпространяват по-нататък, вземат участие в колективната (= събирателната) “порча”-зломислие, стават съучастници (добавят своята част-лепта) в това духовно-космично престъпление и нарушаването на божествените закони. Според нас дълбок смисъл има твърдението, че лъжата и предателството от памтивека са били считани за едни от най-тежките грехове.

    И така, лъжливият и вероломен по своята природа Дявол е този, комуто никога не трябва да се вярва, чиито думи са измамни и изначално неистинни и могат да бъдат “поломени” в който и да е миг - най-неподходящия за нас, но съвсем удобен за “Княза на този свят”. И обратно, Словото на Бога, Който именно чрез Него, Словото, сътворява този свят и чрез Него утвърждава в света Своята Воля, е здраво и непоколебимо, твърдо (да си спомним, че думите “творя”, “твърдя - утвърждавам” имат общ произход). Божието Слово не само винаги е твърдо и истинно, но е и законно: лат. lex /закон/ < гр. logos > лат. lexica - “речниковия фонд на езика”, като сборник на неговите думи-части-микрозакони, от които се съ-ставя, съ-бира цялото, стройната система на езика. Интересно е при това да се отбележи, че гр. дума “система” е означавала “цяло, състоящо се от части /теми/”, а руската дума “собирать” е непосредствено родствена с българската дума “разбирам” /прозирам замисъла на думата от “събраното цяло”/. Сравнете рус. думи “понимать”, “внимать-внимание” < старосл.  “имати” /вземам/ > “иметь”, “имение-имущество”, “имя”, “емкость-объем”. Правилното съчетание на частите прави възможно духовното щастие /на руски “счастье” < “часть”/, добрата участ, късмета, щастливата съдба /на руски “хорошая участь, хороший удел, счастливая доля < делить-делать/. А благодарение на разнообразието на частите-думи се образува многобагрието на света (да припомним връзката между българската лексема “дума” и руската “думать” /мисля/, между “образ” и “съобразявам”, т.е. работя с частите-думите-образите).

    С вътрешното съдържание на лат. дума “lex” е сродна и лат. дума “fatum” /съдба, участ, предопределение/ - в буквален смисъл руската дума “рок” < ректи, т.е. казаното, указаното, предначертаното от боговете. Лексемата “fatum” има общ корен със санскр. думи “Bhagavan” /Творец/ и “bhagavati” /въздействам, създавам, творя, буквално “ставам причината за съществуването”/ и с лат. думи “facio, facere” /правя, изготвям, строя/ и “for, fari” /говоря/ > “фея”. Фатумът е бил предначертан свише, от волята на боговете, която не е било възможно да се оспорва нито да се заобикаля и пренебрегва. В дохристиянския свят, както свидетелства Данте Алигиери в “Божествена комедия”, Небето не приемало молитвата на човек за някого другиго и всеки е бил отговорен само за себе си. Всъщност по онова време отделният индивид не е имал духовни сили да дърпа още някого и всеки е носел само своя кръст, своята карма. Даже Лао-Дзъ - феноменална духовна личност - е казвал, че дори “съвършеномъдрият не състрадава”, т.е. не може да поеме страданията на другите хора - трябва и той съвсем сам да се справя със своите собствени страдания. В света е господствал старозаветният закон “око за око и зъб за зъб”, законът на справедливостта, а не законът на благодатта, който е започнал да действа с идването на Иисус Христос за вярващите в Него и Неговото Учение. Поради това именно нищо по-добро не е можел да прави отделният човек, освен да приема волята на боговете. Както са казвали римляните, “съдбата води покорния и влачи непокорния”, няма трета възможност. От думите на боговете са зависели всички и всичко, върху тях са се изграждали и животът, и законът, и вярата, а даже и Истината.

    Павел Александрович Флоренский (репресиран през втората половина на 1930-те години от сталинския режим) е извършил значителна работа, съчетавайки филологическите, богословските и философските изследвания. Неговият задълбочен анализ е изяснил голям брой фундаментални духовни понятия. Сред тях са и понятията за вяра и истина. Той посочва, че рус. думи “вера-верить” /вяра-вярвам/ и лат. дума “veritas” произхождат от корена “var”, от който идва и лат. дума “verbum” /глагол, слово, реч в широк смисъл/. По свидетелството на този философ “авторът на латинския етимологичен речник А. Суворов посочва глаголите “говорю” /говоря/ и “реку” /изричам / като изразяващи първоначалния смисъл на корена “var”. Но е несъмнен фактът, че ако “var” действително значи “говоря”, то е именно в този смисъл, който е давала на тази дума  ц я л а т а  древност - в смисъл на “мъдра, прозорлива и силна дума”, както проклятие, така и молитва.”

    В руския език думите “верно”, “правильно” и “истинно” са синоними и без съмнение са свързани с неоспоримостта и ненарушимостта на Словото Божие. Подобна връзка е била установена не само в руския език. Например Павел Флоренский пише: “Древният евреин и семитът въобще в своя език е закрепвал ...необичайния момент на проявяването на идеята за Истината - момент исторически или по-точно теократически. Истина за него винаги е било Словото Божие. Неотменимостта на това Божие обещание, неговата верност и надеждност - това именно за евреина го е определяло като Истина. Истината е Сигурност. “По-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне” (Лука, 16:17). Този безусловно неоспорим и неизменен “закон” е това, с което Истината се представлява в Библията.”

    Интересно е, че в др.рус. език думата “закон” (сравнете с лат. дума “lex” и др.рус. “конъ” - предел, край, начало) е имала значение на “вяра, вероизповедание”, думата “истина” е означавала “законност, справедливост, правилност”, а етимологично родствените с нея “истовыи” /усърден, ревностен/ и “неистовыи” /необуздан, яростен, бесен/ са имали значения съответно “истински, действителен” и “безумен”. Този, който е бил без истина, е бил и без ум - и обратно!

    По такъв начин в своя изначален смисъл словото е било много тясно свързано с понятията “истина” и “вяра”. И само с времето, в резултат на старанията на “врага на човешкия род” и неговите “съдружници”, както и поради невежеството и немарливостта на хората, между тези три основни понятия-китове са се образували огромни разстояния, които често вече са непреодолими поради изостаналостта на човешкото съзнание и падението на общото ниво на духовността на хората.

следва продължение