110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ
|
|
110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ |
|
Гео Милев
СТИХОТВОРЕНИЯ
(Из "Жестокият пръстен")
|
О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН - по тротоарите танцуваща вода! Пиян, разголен, волен, вакханален, но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.
О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал! О весел плач! И танец на разхълцани цимбали! И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!
И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен, по тротоарите танцуваща вода! Вечерен дъжд, понесен в танец шумен над катафалка черен на града.
Б А Л А Д А
МЪРТВЕШКИ ЗЕЛЕНА, СЛОМЕНА ЛЕЖИ луната над белия праг. Записан е твоят мъчителен призрачен знак - и в лунния лед над прага той лежи: смел образ, огледан през злоба и мрак. - Луната студена лежи. Есенните гробища зеят - о слепи пророци и мъртви врати: есенните гробища зеят - удавници древни и бледни деди, обкичени с огън, и смърт, и звезди. - Есенните гробища зеят. В миг ножът света обкръжи - и блесна нечакан в далечни очи. В миг писък на нож тъмний сън обкръжи - среднощният нятър го с писък отниса: и кървава длан под безцветни лъчи зловещо над белия зид се изписа.
- Луната студена лежи.
ЗЕМЯТА РАЗГНЕВЕНА СЕ РАЗТВОРИ и заговори с огнени езици:
- Апостоли! светии! мъченици! водители на призрачни събори! монаси! кръстоносци! алхимици! - жадуват разкалените простори на моята душа за вашта пепел! Една лъжа без радост и измама, без пламък и възторг е всеки слепял в пустинята на своята мечта:
тогаз, когато аз ви давах, давам утеха - пвместо горест и безсилие: утехата на пролетни листа и радостта на бели лилии и диви рози, зрели гроздове в шума на есенната чистота, и нар, и ананас - и мостове - от тишина, коприна и кристал - простирам аз пред вашата печал към пир, що всекиго за гост зове
- от злато и лазур и чистота! -
- УДАРИ ТРЕТА СТРАЖА! И аз разкъсах пръстена - о знам! и мога вече цял да се разкажа. Аз изнамерих себе си най-сетне! да - аз пред себе си застанах сам и в огледалото - разядени и бледни - контурите на моята лъжа! да - виждам: проектирани са там пътеките на моята душа и всичките ми нерви, всички гънки на жадния ми мозък... Мойте злоби и мойте сънища - аз сам през сън ги разчитам ясно (ах и кой друг - кой би безследността ми проследил от вън!)
На Истината демонът "ГОРКО ТИ!" ми казва - аз съм вик из тежък сън и гърчене в пленителните нокти на някакъв неврастеничен страх - - Но - аз съм съчетан от диви танци; но - аз съм въплътен в игра и смях (Човек! за смях над всичко ти призван си) и моят златен път ме води пак, и всякога, към златната Валхала, пред чийто праг съдбата начъртала е моя сладострастен зодиак - -
Но - да не смееш да си кажеш "Бяла е моята душа! чист - моят знак! аз съм роден в щастливата Валхала! аз нямам врагове на тоя бряг."
|
|
|
|
|
|
Публикувано в
|
|