ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ
|
|
ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ |
|
Иван Грозев
|
ЗОВ
На Великите Учители Morya i Kut Humi
Държиш ти чашата и ме зовеш: "Ела вкуси от Пламъка-причастие, вкуси живот и ще умреш, пиян от лудост, от свръхземно щастие...
Тогава ти ще светнеш във смъртта си като запален ужас - слънце и комета, и глетчерите на лазурните полета ти ще обагриш със кръвта си.
Ела, ела, превъзмогни плътта си мъртва - ще се запалиш ти кат нова жъртва и ще добиеш огнени крила!"
Словата ти са палящо дихание... Уви, аз падам по очите си в праха: вериги влача - свързан е духа... А ти зовеш, зовеш - цял слънчево сияние...
|
КЪМ ХРАМА
Той чака ни - Първосвещеникът - във храма, в одежди светли и с причастие в ръка... Блести кат слънце чашата, но няма причастници - във храм не стъпва им крака.
Зареяни по дебри и усои - те като зверове се лутат из света; а други още спят в богати си покои - над техний одър още бди нощта.
Едни са тръгнали от глухи полунощи, със мечове на силни си бедра; подзеха братски спор, като тръгнаха още - в бой кървав свари ги въздивена зора.
И други богомолци налетяха - брат причащава се на брат с кръвта... А тамо - глуха е приведената стряха на тихий Храм на Любовта.
|
|
АЗ ЕСМ
Аз - Слънце - се възмогнах над снега планински и изпълних всички бездни със блясък и съзвучия съзвездни - убих вампирокрилата тъга.
И моят огнен лик не ще залезне, за верните ще светя и в нощта: Аз съм живот - победа над смъртта, Аз хвърлям копия във всички бездни.
Пламтя, звуча - разпънат над Всемира, Сърце на Всичко и пламтяща лира, навсъде пръскам огън и лъчи.
Съграждам Аз Вселената изново, Аз - Второ Битие, Аз - Огън-Слово, хармония предвечна в мен звучи.
|
НА ВЕЛИКДЕН
Ти идваш и отваляш моя камък: аз дълго спах мъртвешки сън - във гроба... Не тъмен гроб - вековен, тежък замък, и аз - заключен там, по зла прокоба!
Ти идваш, бляскащ в белоснежна роба, и духваш като буря - гръм и пламък, и в миг - безмълвье, като в глуходоба; от трус се разлюлява кобний замък...
Аз ослепях... Не ти - Христос ме гледа със поглед строг - на мълнии огнило; Простира той ръка магнитна, бледа и вдига ме от моя сън-мъртвило... О Ад, къде е твоята победа? Къде е, Смърт, отровното ти жило?
|
|
Публикувано в
|
|