70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА
|
|
70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА |
|
|
Дияна Златева МЕЖДУНАРОДНОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ПАКТА РЬОРИХ И ЗНАМЕТО НА МИРА И ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА
Идеята за създаването на международен Пакт за закрила на културните ценности, творенията на човешкия гений, както и на техните създатели, принадлежи на известния руски художник, учен, мислител и пътешественик Николай Константинович Рьорих.
Николай Рьорих (1874-1947) По време на своето пътешествие из старинните руски градове в началото на ХХ век художникът създава множество архитектурни етюди и осъзнава необходимостта от защита на намиращите се в окаяно състояние паметници на староруската архитектура и реставрация и опазване на неоценимото богатство, което представлява руската икона. По късно, през време на Първата световна война, художникът се обръща към някои от воюващите страни, в това число и към руския император, с предложение да бъдат предприети стъпки, включително и юридически, за защита на паметниците на културата във военно време, предвид опасността, която войната представлява за тях. Предложението остава без отклик. Постепенно Рьорих достига до идеята за необходимостта от приемането в световен мащаб на международен договор за закрила на паметниците на културата. В края на 20-те години на ХХ век инициативата му среща широка обществена подкрепа сред интелигенцията в Европа - юристи, писатели, духовници, художници, университетски преподаватели в престижни университети. В подкрепа на инициативата се изказват държавни глави на редица европейски държави, сред които Белгия, Чехословакия, Югославия, Франция. През 30-те години идеите на Рьорих срещат отклик сред обществеността и политически кръгове в Америка, Япония, Персия, Индия, Китай, Швеция, прибалтийските държави. Художникът създава и оглавява първото международно движение в света за защита на съкровищата на човешкия гений – паметниците на културата. В Европа център на международното движение става града Брюж, в който се учредява Международен съюз за Пакта. Покровител на Международния съюз става председателят на Хагския върховен съд Адачи. В Брюж последователно през 1931 и 1932 година се провеждат и две международни конференции, които представят пред обществеността значението и необходимостта от приемането на Пакта Рьорих. В конференциите вземат участие официалните представители и дейци на обществени и културни организации. В Брюж, по време на първата конференция в катедралата "Св. Кръв" е осветено Знамето на Мира, което Рьорих предлага като отличителен знак на Пакта. На церемонията по освещаването на знамето всички присъстващи се заклеват да го въвеждат повсеместно с всички сили. Това е знаме, което трябва да се развява над хранилищата на всички съкровища на човешкия гений и да ги опазва, съгласно изразената воля на приелите го, както по време война, така и в мирно време. В редица страни по света се създават комитети за придвижване на Пакта Рьорих. Такива комитети се създават и в Белгия и в Париж. “Кардиналът-примас на Белгия и всички губернатори на белгийските провинции, а така също и няколко лидера на Белгийското правителство влязоха в Комитета на Пакта” отбелязва Рьорих в своя статия. Руски комитет за Пакта Рьорих се създава в Харбин. В Америка такъв комитет се създава в Ню Йорк към създадения там музей “Николай Рьорих”, развиващ грамадна културна дейност и съхраняващ значителен брой картини, дарени от Рьорих на американския народ. Интелектуалци от България също се обединяват около идеята за Пакта Рьорих сред, които Владимир Димитров Майстора, Борис Георгиев, проф. Петър Петков, Благой Мавров, Николай Райнов, Васил Стоилов, председателят на касационния съд и военната колегия полк. Никифоров. През 1930 г. те създават асоциация “Рьорих” като филиал на сдружението “Приятели на музея на Рьорих”.
|
|||||||
 Николай Райнов. |
 Васил Стоилов. Автопортрет. |
 Борис Георгиев. Автопортрет. |
|||||
|
На 17 и 18 ноември 1933 г. във Вашингтон се провежда Третата международна конференция за Пакта, в която участват официални представители на 36 държави, както и представители на обществени организации. Присъстващите на конференцията единодушно се обединяват около идеята за необходимостта от признаването на Пакта. По време на Панамериканската конференция в Монтевидео, е приета резолюция, която призовава за приемането на Пакта от всички американски държави. Замисълът на художника, въплътен в Пакта за защита на паметниците на културата, включва обединяването на обществеността по целия свят около идеите за водещото значение на мира и непрестанната грижа за културата, творчеството на човешкия гений, като устои на човешката еволюция. Водещи творци и учени като Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Томас Ман, Рабиндранат Тагор, Алберт Айнщайн, Хърбърт Уелс, Джавахарлал Неру дават своя глас на подкрепа на тези идеи.
|
|||||||
|
Томас Ман |
Хърбърт Уелс |
Бърнард Шоу |
Рабиндранат Тагор |
||||
|
В статията си “Молитва за Култура и Мир” Рьорих пише: “Културата и мирът представляват свещена опора за човечеството. В дни на големи - и материални и духовни сътресения именно към тези светли прибежища се устремява смутеният дух. Ние трябва не само идейно да се обединим в името на тези възраждащи понятия. Ние трябва всеки според силите си, всеки във своето поле, да ги въвеждаме в заобикалящия ни живот като нещо най-нужно и неотложно... От храмовете, от светилищата на духовността, от всички просветителни центрове трябва нестихващо да звучи световния призив, който унищожава самата възможност за война и който създава за бъдещите поколения нови високи традиции на почитане на всички съкровища на творчеството. Издигайки повсеместно и неуморно Знамето на Мира, с това ние унищожаваме физическото поле на войната.”1
Самото международно движение, приело принципите на Пакта Рьорих си поставя и естетически, и възпитателни задачи по отношение на младото поколение, утвърждаване в съзнанието му на значението на световния мир и облагородяването му чрез запознаването със съкровищницата на човешката мисъл и култура. Рьорих пише в своя статия: “От друга страна, като въвеждаме в училищата деня на Културата, ние, също така внушавайки задачите на мирното строителство, ще извисяваме и ще правим по-изтънчено съзнанието на младите поколения, утвърждавайки го чрез високите примери на човешко творчество.”2
Подписването на Пакта Рьорих Обединените усилия на водещи представители на международната общественост и политици от различни държави довеждат до подписването на 15 април 1935 година на Пакта Рьорих от 21 американски държави в кабинета на американския президент Рузвелт. През 1947 г. към Пакта се присъединява Индия. През 1954 г. представители на 37 държави на конференция на ООН подписват Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, която приема редица основни положения на Пакта “Рьорих”.
През 70-те години на ХХ век държавният деец и политик, който възражда идеите на Николай Рьорих, въплътени в Пакта Рьорих, е българката Людмила Живкова. Людмила Живкова издига в планетарен мащаб предложеното от Николай Рьорих Знаме на Мира в условията на студената война, когато светът е разделен на два враждуващи лагера. Събира под него децата от цял свят с девиза “Единство, Творчество, Красота”. Людмила Живкова успява да превърне децата, участници в организираната под нейно ръководство детска асамблея “Знаме на Мира” във вестоносци на мира. София – столицата на България - става център на международна инициатива за мир и творчество сред децата по света, предоставяйки им трибуна, на която да изразят своите достижения в сферата на културата. Това дело на Людмила Живкова получава голямо международно признание. В своя доклад "Българското "политическо семейство": 1970-те години", изнесен на международната научна конференция "Културното отваряне на България към света", Наталия Христова посочва следното: “Първата детска асамблея “Знаме на мира”, проведена в София през 1979г., е оценена от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО като една от най-ярките прояви през обявената от ООН международна година на детето. Проектът “Знаме на мира” и първите две детски асамблеи в София са под патронажа на Генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу. На втората световна конференция по въпросите на културната политика, проведена в Мексико през 1982 г., е приета специална резолюция в подкрепа на идеите и принципите на асамблеята и движението “Знаме на мира”. Призовани са държавите, членки на ЮНЕСКО да съдействат и предложат инициативи, свързани с проекта”.3
Участници в Асамблеята "Знаме на Мира" За съжаление и в миналото, и в наши дни световното движение “Знаме на Мира” остава недоразбрано и недооценено в България. В днешно време, когато се спомене идеята за Знамето на мира, предложено от Николай Рьорих и делото на Людмила Живкова и за неговото световно признание, протича същия водораздел, за който говори и пише Николай Рьорих в своите статии, посветени на предложения от него Пакт. “Много пробни камъни са приготвени за човечеството, на които може да се изпита и бялото, и черното. Като лакмусова хартия тъмнее или светлее ликът на човека при споменаването на пробните понятия. Нима не са тъмнеели лицата на ненавистниците на Червения Кръст, когато този благороден символ е бил предложен? Не само, че са тъмнеели лицата на човеконенавистниците, но те са пламтели от злоба само при споменаването на знака на милосърдието и помощта. Но защитниците на светлината са били твърди, и все пак злобата е претърпяла още едно поражение. Нима не помръкват някои лица и маски, когато говорите за съхраняването на съкровищата на религията, науката, изкуството? Потъмняват и се гърчат всички, които се хранят с разложение и разрушение. Погледнете имената на нежелаещите да обсъждат спасителните мерки; ще видите от тяхна страна и много други нежелания и препятствия по отношение на съзидателното благо и сътрудничеството. Наистина светът се е разделил по границата на сътрудничеството, съзиданието, от една страна, и по злобата, разрушението, разложението, от друга страна. Също така опитайте се да заговорите за жива етика, за чест и достойнство, и вие ще получите същата тайнствена, но явна подялба. Тя ще бъде и международна; нито расите, нито народностите, нито наречията няма да бъдат признак за нея. Пак ще се срещнете със Светлината и тъмнината.” – пише през 1934 г. Николай Рьорих в своята статия "Водоразделът на Света"4. Идеите на Рьорих, въплътени в издигнатото от него Знаме на Мира, не се ограничават само до приемането на международния договор, предложен от него, те имат предназначението да наситят цяла епоха от човешкото развитие и да очертаят магистралното направление на човешката еволюция, изразяващи се в толерантност, търпимост към духовните традиции и културите на всички народи, опазването на световната съкровищница на човешкия гений, на архитектурните паметници и произведенията на изкуството в името на човешката еволюция, която върви от по-просто към по-сложно от по-нисшото към по-висшето състояние на материята. В края на ХХ и началото на ХХI век Знамето на Мира е издигнато от Международния център-музей “Рьорих” (МЦР) в Москва – обществена организация, основана от Светослав Рьорих през 1989 година и приела цялото културно наследство на семейство Рьорих. МЦР е инициатор на редица международни инициативи, свързани с пакта “Рьорих”, изложби за Пакта в Брюксел, във Виена, в централата на ЮНЕСКО в Париж, на международни конференции, посветени на Пакта “Рьорих”, в които участват учени от Русия Украйна, Австрия, Германия, България, Швейцария, Монголия, Индия, Испания, Италия, Мексико и др. и представители на международната културна общественост, в това число и представители на европейски културни организации, представители на посолствата на страните, подписали Пакта “Рьорих”. На последната конференция, посветена на Пакта “Рьорих” в МЦР участват представители на Асоциацията на Националните комитети на Синия Щит, представители на Европейската федерация по съхраняване на културното наследство "EUROPA NOSTRA". По късно, през 2008 г., се създава и Международното движение за утвърждаването на Международен ден на Културата под Знамето на Мира. Благодарение на тази международна инициатива Знамето на Мира се развява при провеждането на културни инициативи в много страни по света: Русия, Мексико, Чили, Испания, Италия, Израел, Литва, Аржентина, Латвия, Канада и България. Провеждат се значими международни конференции, посветени на тази тема. Днес, когато паметници на културата продължават да гинат както в мирно време, така и по време на военни действия, провеждането на идеите на Пакта “Рьорих” и Знамето на Мира и Културата е особено актуално. Достатъчен в тази посока е примерът с варварското унищожаване на статуите на Буда в Афганистан, разрушените манастири в Косово и Метохия, разграбването на музеи в Ирак, разрушаването на паметници на културата в Либия и Сирия. Съществуващата заплаха за Пирамидите в Египет. Все въпроси, които изискват вниманието и намесата на обществеността. Знамето на Мира, издигнато от Николай Рьорих, е знак на Новото време, на една нова епоха, на свят без войни, на мирно и добросъседско съществуване на държавите, в който на първо място стоят проблемите на Културата и духа. Именно идеите, вложени в Знамето на Мира, са в състояние да помогнат на човечеството да преодолее всякакви кризи - икономически, екологически, политически - защото тези кризи са белег преди всичко за криза на духа. Върху Знамето на Мира на бял фон е изобразена червена окръжност, вътре в която са разположени три червени сфери. Окръжността с три кръга в нея е много древен свещен символ, познат на много народи и култури. Това изображение идва още от времето на неолита и се среща и на фасадите на християнските храмове в средновековна Европа, и върху множество икони и стенописи. Този знак е добре познат и на будистите, среща се и в цяла Азия, изобразен върху множество скални рисунки. Сред по-късните му значения, често свързвани със Знамето на Мира, е представянето на идеята за единството на времената, на миналото, настоящето и бъдещето в кръга на вечността, както и синтезът на изкуството, науката, религията в единният кръг на културата на цялото човечество. Знамето на Мира никого не умалява, не пренебрегва нито една страна или култура, то е гарант за мира и културното сътрудничество и единство на народите – единство в многообразието в името на общото благо. Знамето на Мира е надежда за едно по-добро бъдеще на всички народи по света. Именно към този Нов свят без насилие и войни и висока култура ни поведе и Людмила Живкова. Тя се яви вестител на Новото време, на Новия свят, смело издигайки неговия знак – Знамето на Мира. Наред с Франклин Рузвелт, Джавахарлал Неру, редица държавни глави от Европа и Латинска Америка от първата половина на ХХ век, Людмила Живкова бе сред политиците и държавниците, които разбраха апела на Николай Рьорих за мир чрез култура. Делото на Людмила Живкова бе успешно, защото призивът и за мир в света, за творчество сред децата бе чут и получи отклик сред десетки страни по света, от признати международни организации като ООН и ЮНЕСКО. Безспорен е фактът, че тя издигна престижа на България и я превърна в световен център на мира и детското творчество. Днес в България много хора пазят светъл спомен за делото и подвига на Людмила Живкова и знаят, че добрите дела не умират, те устояват на всички бури и превратности и са като добрите семена, които рано или късно дават добри плодове. Поклон пред паметта и делото и подвига на Людмила Живкова!
|
|||||||
|
1. Н. К. Рерих. О Культуре и Мире моление. Электронная библиотека Международного Центра Рерихов. 2. Н. К. Рерих. Городу Брюгге. Электронная библиотека Международного Центра Рерихов. 3. Наталия Христова. Българското "политическо семейство": 1970-те години. Доклад на международната научна конференция "Културното отваряне на България към света", СУ "Св. Климент Охридски", 19 октомври 2012 г. 4. Н. К. Рерих. Черта мира. Электронная библиотека Международного Центра Рерихов. |
|||||||
|
|
|
© Дияна Златева. Публикувано в
|
|
