70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА
|
|
70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА |
|
|
Бойко Златев ВЕСТИТЕЛЯТ И БЯЛАТА ПТИЦА От най-древни времена у човечеството живее знанието за висши помощници, които са го подкрепяли по трудния път на неговата еволюция. Спомени за тях намираме в митологичните части от древните хроники, където тези помощници на човечеството са представени като богове, дали на хората огъня като Прометей, научили ги на земеделие и различни занаяти, дарили ги с писменост като египетския Тот. В по-късните времена тези висши вестители са останали в паметта на човечеството със своя човешки облик - като образци на духовно и нравствено съвършенство, като притежаващи познания и способности, които ги открояват сред техните съвременници така, както Зорницата се откроява върху нощното небе на фона на звездите. Индия ги нарича Махатми (велики души) или Махариши (велики мъдреци). Далеч не винаги човечеството се е оказвало благодарно към своите помощници, към своите по-големи Братя и Сестри. Дори по-често се е случвало така, че дори частицата светлина от Вечното Слънце на Истината, отразена в чистите огледала на тези велики души, се е оказвала прекалено силна за зениците на мнозина простосмъртни и е осветявала и изваждала наяве от техните души най-отрицателни качества. Древните легенди за разкъсания Озирис и обезглавения Орфей са потвърждение, че и преди хилядолетия човешката природа не се е различавала значително от своето днешно състояние, че и тогава, както и днес, отплатата за доброто със зло е била свойствена на земните жители.
Един от тези висши вестители, дошъл при нас през последната четвърт на XIX век, е основателката на Теософското общество Елена Петровна Блаватска (1831-1891). Хулена, предавана и осмивана от малките умове и приживе, и след смъртта си, тя доброволно бе поела върху своите плещи тежкото бреме да издигне човечеството до едно ново стъпало на съзнанието, да отвори очите на своите съвременници за древната съкровена мъдрост, представляваща единната основа на всички религии, да прогласи идеала за всемирното братство без разлика на раса, пол, вероизповедание. Английският учен Дж. Р. С. Мийд, считан за най големия специалист в света по гностични текстове преди 1947 г., когато са открити Кумранските свитъци, пише за Блаватска следното: “Тя беше истински титан сред тълпата от простосмъртни... Наистина, тя притежаваше само стихийни качества, което и отличава всички титани, но когато се полагат нови основи, са нужни именно такива размери, когато върви гигант, той не може да не събаря идолите върху олтарите на пигмеите”.1
Според Е. П. Блаватска изпращането на Вестителите в света става винаги в една и съща фаза на цикъл с продължителност сто години. Същото пише във философско-нравственото учение "Жива Етика" - плод на сътрудничеството на семейство Рьорих с Махатмите - "Вестител се изпраща веднъж в столетие".2 Мнозина са си задавали въпроса - защо именно веднъж но сто години идва Вестителят? Нима Учителите от Хималаите се съобразяват с нашата десетична бройна система, в която 100 е кръгло число, и с приетия в Европа християнски календар? Допълнителни съмнения поражда фактът, че стогодишната периодичност не съответства на циклите, споменавани в трудовете на Елена Блаватска, а опитите да бъде отъждествена със 108-годишния цикъл, известен от Пураните, само още повече усложняват нещата. Решение на проблема е предложено през 2005 година от американския тибетолог Дейвид Рийгъл, който посочва, че източната традиция познава цикъл със 100-годишна продължителност. Това е цикълът на седемте Риши (мъдреци), или на седемте звезди от съзвездието Голяма мечка.3 Тези звезди преминават последователно през 27-те части (накшатри) на Лунния зодиак, като пребивават във всяка една от тях точно 100 години.4
|
|||||
 Джон Пордидж (1607-1681) |
 Емануел Сведенборг (1688-1772) |
 Далай Лама XIV |
|||
|
Като вестители за XVII век историкът на теософията Лесли Прайс5 посочва английските теософски автори Джейн Лийд (1624-1704) и Джон Пордидж (1607-1681), а за XVIII век - шведския учен и теософ Емануел Сведенборг. Вестител за ХХ век според Прайс, както и според Рийгъл, е Далай Лама, или в по-широк смисъл - напусналите Тибет будистки учители, чрез които традицията на тибетския будизъм широко се разпространява на Запад. Без в никакъв случай да умаляваме значимостта на делото на великия шведски духовидец (наречен от Д. Т. Судзуки "Западния Буда") и на духовния лидер на съвременните будисти, не можем да приемем предположенията на Рийгъл и Прайс за състоятелни, поне що се отнася до XVIII и ХХ век. Най-малкото поради чисто формални причини. Появата на вестителите именно в последната (според християнското летоброене) четвърт от всяко столетие е именно закон, а не приблизително правило. Последното съчинение на Сведенборг - "Истинската християнска религия" - е публикувано през 1771. През 1775 г. обаче Сведенборг вече не е между живите, неговата духовна мисия е завършена. Далай Лама напуска Тибет още през 1950 и нямаме никакви основания да твърдим, че именно 1975 година е особено забележителна за разпространението на будизма в западния свят. Великата мисия на Елена Рьорих е предсказана от Елена Блаватска. В увода към "Тайната доктрина" Блаватска пише: "През двадесети век ученик, много по-осведомен и по-подходящ, може да бъде изпратен от Учителите на Мъдростта да даде окончателни и неопровержими доказателства, че съществува наука, наречена Гупта Видя (от санскр. "съкровено знание" - бел. прев.) и че, подобно някога тайнствените извори на Нил, източникът на всички религии и философии, оповестявани днес на света, е бил забравен и изгубен в продължение на векове, но вече е намерен".6 Днешните учени продължават да осмислят това окончателно доказателство - философско-нравственото учение "Жива Етика". Сред другите еволюционни действия на семейство Рьорих непременно следва да споменем тяхната Централноазиатската експедиция, Пакта Рьорих за закрила на паметниците на културата и Института за хималайски изследвания "Урусвати".7 Самата Е. И. Рьорих обаче, както и съпругът ѝ Николай Рьорих и техният по-голям син Юри Рьорих завършват земния си път, преди XX век да е навлязъл в последната си четвърт. Но кои са тогава Вестителите, какви вести донасят те и на кого?
|
|||||
|
Граф дьо Сен-Жермен (гравюра от 1783 г.) |
Елена Рьорих (1879-1955) |
||||
|
За да си отговорим на този въпрос, е наложително да се абстрахираме от представата (повлияна вероятно от жизнения път на великата Блаватска), че Вестителите винаги излагат своята вест във формата на учение, подобно на "Тайната Доктрина". Примерите от историята ни сочат обратното. За това кой в действителност е бил Вестителят за XVIII век, намираме сведения в "Агни Йога", § 77: "Тази вековна традиция на предупреждаване на човечеството се осъществява с пълна благожелателност, това е основното условие, в противен случай ролята на пратеника не би била искрена и убедителна. С. Ж. говореше с Л. доброжелателно...".8 От едно писмо на Елена Рьорих до В. В. Тарто-Мазински9 знаем как се дешифрират тези инициали: С. Ж. е граф Сен-Жермен, а Л. е френският крал Луи XVI, когото графът е искал да предупреди за опасността от приближаващата революция. В това, че съдържанието на вестта може да не представлява духовно учение в тесния смисъл на думата и дори може да бъде на пръв поглед далеч от всякакви духовни учения, няма нищо странно или необичайно. Нека си спомним историята, която разказват за дзен будисткия учител Шои-шаку: Веднъж на Шои-шаку му гостувал един известен журналист. Шои-шаку надълго и нашироко говорил за политика, за положението в света докато гостът не издържал: „Тези неща са ми до болка познати. Дойдох за да разбера Дзен. Моля те да поговорим за това“. Шои-шаку спокойно отговорил: „Тъкмо за това говорих“. Тогава журналистът разбрал в какво се състои работата му, и получавайки сутрин и вечер своя сандзен, развил такова качество на ума, което извисява човека над целия свят.10
Този аспект непременно трябва да имаме предвид, когато се опитваме да си отговорим на въпроса кой е изпратеният от Изток Вестител за отминалия XX век. Непременно трябва да бъдат взети под внимание и историческите условия в началото на последната му четвърт, т.е. в средата на 70-те години, когато трябва да се осъществи мисията на Вестителя. Студената война е в разгара си и няма никакви изгледи за нейното прекратяване. Европа е разделена от Желязната завеса. Двете свръхсили - СССР и САЩ - се борят за влияние по всички краища на земното кълбо. Към кого би могъл да се обърне Вестителят в една такава ситуация? И не би ли било по-добре идването му да бъде отложено за по-добри времена? Живата Етика ни дава отговор на този въпрос: "И ако е дълъг опитът на действието, то кратък е опитът на мълчанието. И затова действайте с мълчание. Но ако все пак искате да проявите силата на действието - призовете децата! И като работите с децата,
няма да се въвлечете в поставените ви мрежи."11 И по-нататък: "Можем да гледаме само към бъдещето. Засега трябва да се обърнем само към децата. Само в тях е законното начало на делото.
Когато
явите нов път, само в децата ще намерите силата на доверчивостта."12 Правилният въпрос има само един правилен отговор - този човек беше Светослав Рьорих, по чиято идея в България под ръководството на Людмила Живкова и с подкрепата на ООН и ЮНЕСКО беше осъществена първата Международна детска асамблея "Знаме на Мира". Това, разбира се, не може да бъде причина да пренебрегваме мисията на останалите членове а семейство Рьорих, тъй като нито един от членовете на това забележително семейството не би могъл да осъществи еволюционно дело без останалите. Рьориховедите отбелязват, че четиримата Рьорихови са били изключително синхронизирани в своята работа, допълвали са се взаимно и са действали като едно цяло.
Светослав Рьорих (1904-1993) и Людмила Живкова (1942-1981) "Твоят по-малък син е Махатма" - казва на Елена Рьорих един от Махатмите.13 А когато Людмила Живкова споделя, че иска да си подаде оставката и да се посвети на изучаване на източната философия, Светослав Рьорих я убеждава да остане на поста си, като ѝ казва, че реализация като нейната се среща само веднъж в столетие.14 И както и се е случвало и преди, Вестта отново остана неразбрана или недоразбрана. Вярната сподвижница на Вестителя получи световно признание, но беше посмъртно охулена и осмяна от свои сънародници. Не и от народа. За хората в България тя си остана завинаги Бялата Птица на българската култура. А Вестителят, покрусен от внезапния край на нейния жизнен път, продължи да проправя Новия път за човечеството в своята родина - Русия. Там той положи основите на Международния център-музей "Рьорих" в Москва, а една друга друга Людмила - Людмила Василиевна Шапошникова, философ, индолог и писател - разви и укрепи неговото дело. Предреченото се сбъдна. Вестителят дойде. Първа го прие България - чрез Людмила Живкова. А за нас остава отговорността да осъзнаем космическото значение на този факт.
|
|||||
|
Библиография:
1.
G.
R. S. Mead.
Concerning H.P.B. (Stray Thoughts on Theosophy). Adyar
Pamphlet No. 111. Reprinted from The
Theosophical Review, Volume XXXIV. Adyar, Chennai [Madras] India:
Theosophical Publishing House, 1920. 2. H. P. Blavatsky. Key to Theosophy. London, 1889. P. 306-307. 3. D. Reigle. The Centennial Cycle // Theosophical History, vol. 11, no. 4, Oct. 2005, pp. 5-15. 4. Л. Тодорова. Накшатрите в индийската астрология // Сайт Astrogalaxy.info. 5. L. Price. Madame Blavatsky, Buddhism and Tibet. A Spoken Paper at the Theosophical History Conference, London, Sunday 15 June 2003, with revisions. 6. H. P. Blavatsky. The Secret Doctrine. Vol. 1. London, 1888. P. xxxviii. 7. Л. В. Шапошникова. Пакт Рериха и эволюционное значение культуры // Защитим Культуру. Материалы Международной общественно-научной конференции, посвященной 60-летию Пакта Рериха 1995. Сер.: Рериховская научно-популярная библиотека. М.: МЦР, Мастер-Банк, 1996. С. 78 – 86. 8. Агни Йога. § 77 // Учение Живой Этики: в трех томах. СПб.: Просвещение, 1993. Т. 1. С. 400. 9. Е. И. Рерих. Письма. Т. IV. М.: МЦР, 2002. С. 151. 10. Генро, Фугаи, Ньоген. Желязната флейта: 100 дзенски коана. С., 2001. Коментар на Ньоген към коан 69. 11. Листы сада М.: Зов, 9 декабря. // Учение Живой Этики: в трех томах. СПб.: Просвещение, 1993. Т. 1. С. 93. 12. Листы сада М.: Зов, 14 декабря. // Учение Живой Этики: в трех томах. СПб.: Просвещение, 1993. Т. 1. С. 94. 13. Духовное созерцание. М., 1999. № 1. С. 89. 14. В. М. Сидоров. Людмила и Вангелия: Повесть. М.: М.А. "Мир через культуру", 1992. С. 11.
|
|||||
|
|
|
© Бойко Златев. Публикувано в
|
|
Дж. Р. С. Мийд (1863-1933)
